Интервю на Оля Ал-Ахмед със солиста на група „Земляне” Руслан Щукин от сцената на мюзик хол „Олигарх”
Руслан Щукин (Вингелевский) е най-яркият солист на легендарната още от СССР рок-група „Земляне”. Той е убеден, че знае какво означава истинското щастие и как да се постигне. Обича да споделя своето щастие с околните, с приятели и роднини и да прави всички хора около себе си щастливи. За такъв човек като Руслан, спокойно можем да кажем : душевен, открит и светъл. От няколко години той е солист на легендарната група „Земляне” и за него се носи мълва, че е един от най-мощните и силни гласове в Русия. Група „Земляне” идеално се вписва в биографията на яркия изпълнител, предвид, че групата е известна от времената на соца, в които някои от нас са израснали и до ден днешен. С една дума „Земляне” се стандартизират за всички възрастови групи. Но с идването на младия харизматичен солист бенда се преобразява тотално приемайки още по-мощно, силно и съвременно звучене. Със стъпването на сцената на Руслан група „Земляне” многократно увеличават своите фенове. Днес, дни преди концерта на „Земляне „ в София солиста на групата Руслан Щукин разказа през „Афиш” за неговия мироглед, обичта си към музиката, и за това, че преди всичко трябва да оставаме хора и да съхраняваме в себе си човещината и добродетелите, независимо от ситуацията. Легендарната група „Земляне” изнесоха 1 часов бутиков концерт на 10 ноември в мюзик хол „Олигарх”, където разтопиха и разчустваха своите почитатели.
– Руслан, от кога сте солист на легендарната група „Земляне”?
– Солист съм на групата от 2005 година и вече не си представям живота без тази легенда, наречена „Земляне”. За много хора това е групата от тяхното детство, младини, любовен или студенчески период. Щастлив съм от факта, че съм солист на група „земляне”. Работим прекрасно, имаме невероятен проздуцент, много сплотен колектив, който е в пълен синхрон както на сцената , така и извън нея. Имаме богат, известен и разпознаваем репертоар. Можем да се похвалим с много красиви и съдържателни песни. „Земляне” наистина са легенди и съм горд, че съм вече част от тази рок легенда.
– Нещо повече за групата?
– „Земляне” – е съветска и руска рок-група. Това е най-известната група от т.н. „ВИА” период в съветската музика, който трайно внесе рок елементите в съветската естрада. Най-популярните песни на групата, които се пеят от феновете в цял свят и до ден днешен са : «Трава у дома», «Каскадёры», «Прости, Земля», «Маленький кораблик», «Путь домой», «Красный конь», «Каратэ», «Взлётная полоса», «Поверь в мечту» и много други.
– Руслан, твърдите, че се гордеете с циганската си кръв. Тази непокорна циганска кръв помагали Ви в живота, в творчеството и на сцената?
– Да, така е и ни най-малко не се срамувам от този факт, напротив. Външността ми е типична, специфична, бих казал циганска. Приличам напълно на майка ми, която всъщност е носителката на циганската кръв. За някои хора това може да е минус, но за мен лично циганската ми кръв е огромен плюс. Тази непокорна буйна кръв много ми помага на сцената, в творчеството ми. Въпреки, че съм рок-музикант аз прекрасно изпълнявам романси, жанр, който изисква не само талант, но и съответен произход. Така, както циганите пеят романси, никой друг не пее – задушевно, истински, романтично…Точно както руските народни частушки могат да бъдат изпети само от руснак, американските каубойски уестърн песни могат да бъдат изпълнени автентично само от американец, шотландската гайда може да звучи само от шотландец, така и циганският романс може да прозвучи само от циганин! Така че циганската ми кръв безспорно ми е от полза на сцената и в творчеството ми.
– А къде повече преобладава циганската ви кръв на сцената или в живота?
– Със сигурност на сцената. Аз съм се възпитавам в руско семейство, в руска среда, което е от значение все пак. Все пак баща ми е чист руснак, майка ми е циганка. Моите родители са професионални музиканти. Майка ми е водеща солистка на ансамбъла „Ромен”. Родителите ми непрекъснато бяха по турнета, не ги виждах по половин година. Всеки артист малко или много води „цигански” начин на живот, катунски, ако имаме предвид турнетата. И това е част от работата, това е начин на живот. Но на мен циганската ми кръв определено много ми помага на сцената, в моите композиции, в творчеството ми като цяло.
– Кажете ми честно, мечтал ли сте за друга професия?
– В интерес на истината и през ум не ми е минавало да упражнявам друга професия. Израснах в музикална среда. Вероятно, ако бях пълен бездарник щяха да ме захвърлят в някой детски дом. Но ето сега съм пред вас, и водим този задушевен разговор между водещ журналист и водещ солист на „Земляне”! / Смее се!/ Играех по едно време футбол, но не съм мислил за професионална кариера. Занимавах се и с бокс, но съм доволен, че се оттеглих от ринга. Това, че започнах да пея според ме е Божията воля! Такава ми е съдбата.Като младеж не съм и предполагал, че живота ми може да бъде свързан с легендарната група „Земляне”, но ето, че и това се случи! Късмет!
– Имате ли любими песни?
– От репертоара на „Земляне” не бих могъл да селектирам. Всички са ми любими. Напоследък и аз композирам за групата, дори последните хитове на бенда са мои композиции. Може би бих отделели в специална златна рамка песента, която се пее навсякъде по света от всички поколения, и това е : Трава у дома” . Извън нашия репертуар всяка една качествена и професионална музика има място в сърцето ми. Израстнах предимно със западната музика. Любими групи са ми Whitesnake, Deep Purple, Led Zeppelin, Queen. Обожавам Scorpions. Много ми харесва певицата Адел. Обичам да слушам и Том Джонс. Whitesnake – са безусловните ми фаворити. А към любимите ми песни можем да сложим „ Войникът на късмета” и «Burn». Харесват ми със своето звучене, красотата на изпълнение. Залостен съм в онези времена и конкретно с музиката на споменатите групи. Най-ярките парчета са написани тогава, по онези времена и си стоят все още стабилно на пиедестала.
– Какво е за Вас рок музиката?
– Рокът е адреналин. Рокът е стил на живот. Човек трябва да е рокер по душа. И въпреки, че обичам и романтичната музика, баладите, дълбоко в душата си съм рокер. Бих казал на феновете на рока в България : Братя българи, слушайте истински рок за да имате адреналин в живота!
–
– Кога за пръв път музиката ви зариби?
– Още като дете. На 10 годишна възраст вече пеех в хора. Постепенно започвах солната си кариера. След завършване на училище се преместих в Санкт Петербург, където бях приет в музикалната академия и вече започнах наистина професионално да се занимавам с магията, наречена музика. Сега вече и композирам. Една от най-успешните ми композиции за група „Земляне” е баладата „Самота” /”Одиночество”/, която бе удостоена с редица награди.
– В 2002 година сте бил приет в Театралната Академия, но в последствие се отказвате. Защо не ви допадна актьорската професия?
– В интерес на истината на 17 години не бях още съвсем наясно какво искам от живота. Да, бях приет напълно заслужено. В последствие разбрах, че съм изпълнин дилемата : „Дойдох, видях, победих”. А това не ми беше крайната цел. Исках да пея все пак. Актьорската професия изисква пълна жертва и 100% от времето. Сега, когато преосмислям нещата , малко съжалявам. Много хора ми казват, че съм специфичен типаж и екрана би се радвал на такава външност. Сега бих се снимал с удоволствие в киното, ако някой ме покани. И въпреки всичко музиката за мен остава главен професионален приоритет.
– През 2003 г. сте приет в музикалната академия „М.П.Мусоргски” във факултета по естрадно-джазов вокал. Това Ваш избор ли беше или случайност на жребия?
– Не съществуваше никакъв друг избор. Факултет по рок пеене нямаше. Естрадно-джазовият отдел бе единствен по онези времена, с преобладаващо естрадно и поп направление. Никога не ме е привличал джаза. Не съм пял джаз и едва ли някога ще запея. Това е прекалено сложен за мен жанр, и той не е за всеки. Затова аз лично предимно изпълнявах рок-музика. Имах късмет все пак, случих на преподавател – Яна Леонидовна Кобина. Прекрасен човек и невероятен педагог. Тя на много неща ме научи в професионален план, правилно ми постави гласа, сценичните маниери. Бях едва трети курс студент, когато фортуната ми се усмихна и група „Земляне” ме поканиха за солист. Състудентите много ми завиждаха, гледаха ме лошо. Но лошите погледи на завистниците не ме притесниха ни най-малко. За мен главното е добронамереният ми мироглед към живота, обичта към музиката, и това, че преди всичко трябва да оставаме хора и да съхраняваме в себе си човещината и добродетелите, независимо от ситуацията.
– Вие сте най-младият в групата. Как се чувствате заобиколен от другото поколение?
– Ако става въпрос за изпълнителите в група „Земляне”, да, аз съм най-младият. Иначе техника е по-млад от мен. / Смее се!/ Това много ми харесва и ме вдъхновява – да си най-млад е готино, приятно, мотивиращо. Аз съм на 33 години, в Христовата възраст. Работя с огромно желание, пълен съм с енергия. И се чувствам прекрасно сред своите колеги които са на 50+, освен бас китариста. Колегите също ме уважават, с една дума, чувствам се като „син на полка!”. Бих искал да подчертая, че не просто сме група, а команда, едно семейство на сцената и в живота. Общуваме непрекъснато и извън сцената и репетициите. Всички сме в прекрасни отношения, помагаме си. Семействата ни дружат, ходим си на гости. Много е важно човек да общува с колегите си и извън работните отношения, това сплотява и работата спори. Като едно цяло сме! Така създаваме едно общо огнище, което го пренасяме на сцената заредено с изключително позитивна енергетика. Много съм щастлив, че попаднах в група „Земляне”, това промени живота ми. Работя с невероятни професионалисти, опитни и талантливи музиканти. Нашият пианист е работил на времето из целия Съветски Съюз. Барабанистът и китаристът на групата също са работили от време оно в СССР, дори са свирили с Григорий Лепс, с Николаев, с Пресняков. Приятно е да се работи с музиканти известни в цяла Русия.
– Имате мощен глас типичен за рока. Внесе ли това нова съвременна нотка в групата? Лесно ли се вписахте с този глас в репертоара?
– Всички тоналности си останаха както преди, не се работят песни в низките тоналности. В общи линии групата си е запазила стила от онези времена, но песните звучат по един нов по-съвременен начин и с гласа си аз определено допринасям за това. Добавям някои свои елементи, импровизации, вариации. Ето тук добавям по някоя и друга циганска нотка и начин на изпяване, при това, обаче, без да променям песента. Само я разкрасявам. Барабаните звучат много по-рокерски от преди. Все пак сме в 21 век и групата трябва да звучи подобаващо в това столетие. Пиша много нови песни, които вече звучат по един по-различен начин.
– Какво усещате когато излезете на сцената?
– Когато виждам публиката изпитвам нещо необяснимо. Това са хората, които копнеят да те чуят, да пеят с теб, да се радват, да преживяват всичко , което ще се случи точно тази вечер, на този концерт. Усещането е прекрасно. Най-силен е адреналина на концертите в малките градове, не толкова в Москва и Санкт Петербург, които буквално разглезени от звезди. В провинцията хората ти се радват истински, ти за тях си звездата кацнала „на тревата до техният дом”. Всички пеят дружно заедно с нас. Публиката в малките градове ни очаква с нетърпение и копнее да ни види на сцената. С една дума – всеки наш концерт е сто процентен адреналин. Надявам се да постигнем същия адреналин и на концерта ни в София на 10 ноември в мюзик хол „Олигарх”. 90 процента от успеха на артиста – е контакта с публиката!
– За рок-музикантите казват, че ходят несресани, с кожани дрехи, живеят хаотично по принципа „секс-наркотици и рок-ен-рол”. Вие така ли живеете?
– О, не! Това не е за мен / Смее се!/ Имам няколко абсолютно забранени за моите принципи неща и това са наркотиците, които мразя, ненавиждам и никога не съм употребявал, и нямам такива намерения. Същото се отнася и за алкохола. Бих могъл да изпия чаша хубаво руйно вино в приятна компания за да се отпусна малко, но не и да прекаля, никога. А що се касае до секса, да това е напълно нормално. Дори много добре се отнасям към него. Мисля, че любовта и секса присъстват във всяка една хубава и стойностна музика. А най-големия наркотик за един изпълнител – това е публиката. Аз лично съм добър съпруг, уважавам жена си, старая се да пазя семейното огнище. Аз съм домошар, обичам съпругата си и домашния уют.
– За пръв път ли посещавате България?
– Лично аз съм за пръв път в България. Група „Земляне” вече е гостувала в страната ви през 80-те години. По думите им са предизвикали истински фурор по онези времена, от сцената на Олигарх този успех се повтори и сега.
– С какъв репертоар „Земляне”се представиха на сцената на Олигарх в София?
– За българската публика от сърце изпълнихме всичките ни познати стари хитове, като «Трава у дома», «Каскадёры», «Прости, Земля», «Маленький кораблик», «Путь домой», «Красный конь», «Каратэ», «Взлётная полоса», «Поверь в мечту» и много други. Изпълнихме и най-новият ни репертоар с благозвучните и много популярни песни : „Самота” / „Одиночество” /, „ Мама” и много други с които пленихме българската публика.
– Вашето пожелание, пожеланието на група „Земляне” към българската публика?
– Пожелавам да има мир, да има доброта и честност, хората да се радват на открити, чисти отношения и най-важното : винаги да са в хубаво, позитивно настроение.
Нашата песен „Земля в илюминаторе” или „Трова у дома” – е любима на много поколения. Припомнете си култовите думи на песента „Трава у дома” , елате и пейте заедно с нас!
Следващата голяма звезда ще бъде Филип Киркоров. А на 12.01 украиснката сензация Казка ( Поплакала) ще разплаче българските си почитатели.