Туристическа пътека край село Красен води до обекта „Скални ниши и каменна кариера“, близо до мястото, където е живял и творил Йордан Йовков.
Скалните ниши край село Красен стават все по-популярна туристическа дестинация. За това съобщиха от Малави къща за гости Красен.
Забележителността Скални ниши в село Красен представлява няколко групи, издълбани в скалния венец ниши, като почти всички са достъпни. Общият им брой е 16, а размерите им варират от 0,30 на 0,25 м. до 0,50 на 0,25 м. Повечето са с правоъгълна форма и дъговидни отгоре, но има също само правоъгълни, трапецовидни и слабо елипсовидни. Почти всички ниши са ориентирани на юг, а само една е на югозапад, което показва, че са били осветявани от слънцето почти през целия ден.
Източно и западно от нишите има данни за значително добиване на обработен камък от скалния масив, тъй като има запазени ясни останки – легла на извадени вече каменни блокове, както и части (сегменти) от колони; само очертани с каменоделско шило или полуготови блокове от варовик, а също и почти напълно завършени, но още не отделени от скалата изделия. Това показва, че поне част от добиваните тук камъни са били използвани в крепостно строителство, а останалите – може би в градежа на частни и обществени сгради в региона – в самите крепости.
За датирането на тракийското светилище (скалните ниши) засега има две работни хипотези. Едната, че то е от ранножелязната епоха (ХII – VI в. пр. Хр.), като при разработването на кариерата, каменоделците са запазили останките му. Другата е, че то е възникнало през римската или късноримската епоха (II – IV в.). Може да се предположи, че каменната кариера е от римската епоха (II – III в.), тъй като в близост има селища от това време, както и тракийски надгробни могили. Не бива да се изключва и възможността, тя да е разработена през късната античност (IV – VI в.), когато в днешна Добруджа и изобщо в Североизточна България е имало голямо строителство на крепости.
Култовите ниши при село Красен представляват първото проучено тракийско светилище от този тип в Добруджа, а каменната кариера дава нови данни за технологията в тях и за строителството в региона.